Просвещението
Малко са народите съумели да основат своя собствена писменост, която да дава отговор перфектно на особеностите на езика им. Макар гърци и римляни да са известни като разпространители на просвета, те са получили книжовност от финикийци и етруски. Дедите ни от друга страна са изобретили глаголицата, която е неповторима и е била извънредно подобаваща за отразяването на античната българска тирада.
Версиите за произхода и възрастта на свещената българска книжовност са доста и се разграничават доста. Според Тейлър и Ягич глаголицата е взаимствана от курсивен гръцки шрифт употребен през Средновековието. Вондрак, Фортунатов и други считат, че изворът би трябвало да се търси измежду ориенталски писмености. Давани са оферти за авестиийски, етиопски и даже грузински първообраз на особената ни писменост. Като нейни основатели са посочвани Св. Йероним, Вулфила, Етикус Истер, и Св. Кирил. В интерес на истината нито едно от тези изказвания не е напълно правилно. Предполагаемите творители на глаголицата единствено са пригодили една от дълго време съществуваща тракийска писменост към особеностите на обещано произношение. Добавени са били нови знаци, а някои остарели са били изменени, само че в по-голямата си част неповторимата българска книжовност е съществувала дълго преди Св. Йероним и неговият съвременник Етикус да се родят.
Все още няма консенсус по отношение на възрастта глаголицата. Добровски допуска, че тя е основана през XIII-ти век след въвеждането на кирилицата. Копитар обаче показва, че облата ( българска) глаголица е по-стара от ъгловататият хърватски вид, след което чешкият академик признава, че е визията му е погрешно. Някои считат, че нашата неповторима писменост е съществувала още през IV-ти век в Източна и Средна Европа, само че проучвания от 2006 година доказаха съществуването на сродна на глаголицата писменост още през I-II – ри век т.е. към осем века по-рано от формалната датировка. Резултатите от други нови изследвания въз основа на подробни съпоставения с разнообразни писмености ни дават право да считаме, че протоглаголическа книжовност с към тридесет и пет букви е съществувала през второто хилядолетие преди Христа, а самите корени се крият в далечната Медно-каменна ера.
Съвсем естествено е, че това изказване ще бъде посрещнато със мощен песимизъм. Поради тази причина би трябвало да бъде обещано едно конкретизиране. Не съществува писменост, която да се е появила непринудено, без никакво развиване. Понякога процесът на оформяне е отнемал стотици години, аке не и хилядолетия. Първите знаци за били идеограми, т.е. знакът не е имал избрана звукова стойност, а е символизирал даден обект, или деяние. С течение на времето е станало нужно да се дадат по-подробни послания. Тогава на знакът е била излъчена избрана звукова стойност. Ако признакът ( йероглифът) е представлявал колело, то му се е предавала стойност КО. На знак (йероглиф) представляващ нож се е давала стойност НО…
Поради това, че езикът еволюира и се появяват нови, близки по звучене думи, се е наложило писмеността да се осъвършенства още повече. Сричковата система бива изоставена, понижа се доста броят на знаците и всеки от тях получава строго избран тон – А, Б, В… това дава началото на писмеността, такава каквато я познаваме днес… Както се убеждавате изцяло естествено е развиването на глаголицата да е траело толкоз дълго време.
В Таблица 1 виждаме съпоставяне на знаци от неолитна Тракия с линеарните писмености на остров Крит и с няколко глаголически букви. Забелязват се 10 съответствия между свещената българска писменост и най-старата книжовност на света. Бъдещи археологически изследвания ще покажат дали съществувт повече паралели, до тогава би трябвало да изчакаме търпеливо. Едно обаче е ясно, нито Св.Йероним, нито Етикус, или която и да е историческа персона не може да бъде наименуван основател на глаголицата, тъй като креативният развой е почнал още през пето и четвърто хилядолетие преди Христа.
По-късно, през Бронзовата Епоха броят на протоглаголическите букви нараства. В този интервал се оформят и линеарните писмености, които са известни най-вече от документите непокътнати в егейската област, населявана в древността от дедите ни.
В по-старата работа бе обяснено, че руните на предците имат общ генезис с Линеарен А и Линеарен Б. Същото важи и за глаголицата, тъй като, както към този момент бе маркирано нейните корени се крият в неолитна Тракия. Направим ли съпоставяне сред свещената писменост на дедите ни линеарните писмености откриваме, че са на разположение тридесет и пет успоредици.
Причисляването на глаголицата към фамилията на линеарните писмености може да се коства пресилено на някои, но самите обстоятелства демонстрират безапелационно, че свещената писменост на дедите ни има най-вече прилики с Линеарен А и Линеарен Б.
Гръцката, еврейската, коптската и самаританската азбука имат напълно малко общи знаци с глаголицата* ( виж Табл. 3). Да не забравяме и друга извънредно значима детайлност. Съществува трета линеарна книжовност, която се е употребявала на остров Кипър от времето когато Линеарен А процъфтява на остров Крит. Сравним ли обаче кипърският Линеарен С с критския Линеарен А ще забележим, че има единствено дванадесетина общи знака.
Как тогава да пренебрегнем глаголицата показваща доста повече прилики както с Линеарен А, по този начин и с Линеарен Б? От статистическа позиция глаголицата принадлежи на същата група както и двете писмености на Крит. За тях би трябвало да създадем едно конкретизиране. Според А. Еванс те са основата за протофиникийските букви, които от своя страна стават ентусиазъм за доста други писмености, т.е. Линеарен А и Линеарен Б, произхождащи от неолитната и халколитна тракийска писменост не са отмрели, а са се развили в доста разновидности, обслужващи разнообразни тракийски диалекти, а и други езици. Дори и някои кирилически букви б, ж, ш, щ, ч, ю… имат прототипи измежду сътворените от античните трако-пеласги знаци, само че това е въпрос на друга тематика.
Продължение на Линеарен А и Линеарен Б намираме в скито-сарматските руни от България и черноморските степи ( принадлежали на дедите ни в древността). Доказателство за това са многочислените успоредици сред скито-сарматските руни и глаголицата, показани през 2006 година от И.Танев и М. Минкова в работата им “Ортографична прилика сред някои глаголически букви исарматските знаци ”. Ще припомня, че сарматите са избрани като част от тракийското гетско семейство, а съгласно Симоката тези гети са и славяните, станали един от главните съставни елементи на етническият образ на Дунавска България. Тъй като данните на Танев и Минкова са непълни, тук ще бъде показана друга сравнителна таблица, съдържаща повече и по ясни сходства сред глаголически букви и скито-сарматски руни.
Броят на скито-сарматските руни показващи прилики с глаголицата е забележителен, само че постоянно може да бъде заложен въпроса – Защо не се набюдава последователност впериода XII-ти век преди Христа до I-ви век след Христа? Няма глаголически документи този откъслек от време по няколко аргументи. Една от тях е фактът, че са правени на неустойчива основа. Херодот свидетелства, че йонийската (пеласгийската ) дума за хартия е кожа.
Бащата на историята прибавя, че по негово време ( V-ти век преди Христа) отвън Гърция са се употребили извънредно обработени овчи и кози кожи вместо папирус.
Съседи на гърците през V-ти век преди Христа са траки и скити, които са били фамозни с многочислените си стада. За скотовъдците животинската кожа е на ниска цена и леснодостъпен материал, който обаче не може да устои на неподходящите въздействия на времето и елементарно изгнива.
Разбира се скептиците могат да възкликнат – Поне един документ щеше да остане!… Това не е наложително, при други нации също има изцяло изчезнали архиви. В книгата си за хетите, британският академик О.Р. Гърни загатва, че античният анатолийски народ е имал и дървени книги, но от тях не е оживяло абсолютно нищо поради това, че влагата унищожава дървесината относително елементарно.
Не единствено неустойчивата основа е причина за изгубването на избрана книжнина.Доминация на непознат народ също може да докара до това, има задоволително образци. Страбон твърди, че турдетаните ( античните испанци) са имали писана лирика, закони и летописи обхващащи историята на народа в продържение на хилядолетия. Това значи, че става дума за огромно количество книги. До ден сегашен не е намерена нито една от тях. Безспорно римското настъпление в Иберия е една от аргументите.
Да не забравяме също, че и Тракия попада под римска власт. Едва ли новите господари са пожалили писмеността ни, откакто без изключение унищожават книжнината на покорените от тях нации. Дори и да е имало непокътнати тракийски глаголически ръкописи чак до Средновековието, след религиозната промяна на Борис-Михаил те са били унищожени по искане на гръцкото духовенство считащо ги за разкол. Трябва да се означи, че дори и католическата черква е била срещу съществуването на глаголицата и е смятала свещената ни писменост за еретическо действие.
Старите ни трудове не се пазели по села и паланки, а в царската библиотека и манастири. Съсредоточаването им на няколко места е станало причина за лесното им елиминиране. Нека припомня, че и в по-късни времена южните ни съседи систематично са събирали и изгаряли остарялата ни книжнина. С болежка и яд Г. Раковски споделя за това. Наистина доста е унищожено през вековете, завистта на чужденците е нанесла големи провали на нашата просвета и история.
Дори и в наше време безсъвестни персони направиха опит да ни откъснат от кирилицата, която е неотделима част от културата ни. Това демонстрира, че борбата против българщината не е свършила, а към момента продължава. Някой желае да ни откъсне от всичко обвързвано с античната земя, която обитаваме, само че няма да успее.
Завесата се подвига от ден на ден и повече, а мъглите покриващи предишното ни се изпаряват от изгарящата мощ на истината. Тя повтаря с спокоен, само че непрекъснат глас –
Българите са наследници на траките – основатели на първата книжовност, от която са се развили писменостите на доста други народи…
С цялостно право ние можем да се гордеем с глаголицата. Тя е просъществувала няколко хиляди години и до наскоро бе към момента използвана от нашите родственици хърватите.
Особеностите на свещената ни книжовност демонстрират, че тя е основана от българи за българи. Това е солидно доказателство, че сме потомци на траките, а не на азиатски пришълци.
Дедите ни бяха горди, само че и благородни хора. Сурови в борбите, само че милостиви към нуждаещите се от помощ. В доста случаи, сходно на Прометей предците ни бяха грубо осъдени за добрините си, само че не се отвърнаха от положителното, а станаха най-ревностните му пазители. Старите българи бяха преследвани поради концепциите си, само че самите те не ставаха гонители, а прощаваха и привързваха към себе си някогашни врагове. Не инцидентно Страбон назова нашите прародители най-праведният народ, притежаващ безкрайна духовна непорочност. Ето по тази причина дедите ни са били в положение да се преродят още веднъж и още веднъж, и да въздигнат мощни страни от пепелищата.
Днес ни е нужна смяна, тя обаче няма да пристигна от вън. Напразно чакахме различен да ни помогне, това няма да стане в никакъв случай. Забравихме, че сме потомци на всесилен и кадърен народ. Приехме образ, който не не ни подхожда и по тази причина страдаме.
Нека възродим положителното в себе си, дано нашето знаме да е честността, а нашето име смелостта. За да дръзнеш да се изправиш против злото би трябвало да си духовно чист. За да можеш да извикаш- Стига унижения!- би трябвало да вярваш в себе си и своите братя и сестри. За да почнеш да градиш ново общество би трябвало да имаш силата за това, а тя идва от единството.
Първата стъпка към едно по-добро бъдеще е да осъзнаем, че не сме сини, жълти и червени, а на първо място българи и имаме едни и същи прародители. Тъй както милеем за фамилията си, по този начин би трябвало да обичаме и останалите сънародници. Нека създадем първата стъпка! Лесно е, би трябвало единствено да го желаяме!
Източник: sparotok.blogspot.com;
България История Наука